В памет на Моцарт!
------
В нощта на Реквиема пак съм с теб -
тревожна и разтърсена до дъно.
Смъртта е тука - гърчи се, расте...
Ех, иде ми, на кръст да я разпъна!
Отново Моцарт!...Мрачно-бурен миг.
Сълза. Екстаз и транс. Небе...Възхвала!
Не знам вулкан от този по-велик!
Дори камбаната е онемяла.
След тази нощ ще мога да простя
на тишината с поглед безразличен.
Ще бъда реквием на есента
и с пролетен копнеж ще те обичам!
28.09.1992, 20ч.20мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар