96. СМЪРТ И ЗОРА /21 - ви февруари/

Пак на разпятие!...
Кой ли така е решил?
Много съм пàтила.
Търсех един богомил.
Бил сред поетите.
Казват, приличал на мен.
Той ли, кажете ми,
в изгрева мой е вграден?

Дръпнах завесата.
Късам парче по парче.
Гледам невесело.
Чий ли порой ме влече?

Много съм лъгана!
Тичах подир хвърчила.
Спала съм в ъгъла.
Смърт и зора съм била.
Вече е видело.
Тук ли съм, или къде?
Болко невидима,
някой насън ли дойде?

Бил сред поетите...
Казват, живеел си сам.
Тръгвам, простете ми -
трябва любов да му дам!

21.02.1993, 12 ч.30 мин.