ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА /Мари Хигелс/ - стр.124
ГЛАВА ПЪРВА
1.
Започвам с миналото, и, вървейки към бъдещето, искам да ви поведа към настоящето. А най-важният въпрос, който вълнува днешното съвремие, е ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА, за която много се е изприказвало и още повече се е писало. Но в крайна сметка, всичките сплетни около тази истина се оказаха една безсрамна гола лъжа. Вече се досетихте, нали? - Този мой обширен разказ ще бъде доста разклонен, за да докосне теми като МИНАЛ ЖИВОТ, ПРЕРАЖДАНЕ, КАРМИ, ТАЛАНТ И ДУХОВНО СЪЗРЯВАНЕ - все генерални моменти през дългия период на нашето подсъзнателно проглеждане.
Когато човешкото подсъзнание се пробуди, добиваме власт над огромна информация за живота. А това ни дава възможност да виждаме като на длан какво се върши зад кулисите във всички бордеи и будоари на нашето съвремие. И се изправяме очи в очи пред хитро маскираните причини, виновни за безочието на голяма част от днешното поколение, в което се вихрят доста голям брой дебили и тероризиращи обществото наркомани, шизофреници, пуснати на свобода и откровени садисти във всичките им разнородности. Говоря за същото онова поколение, подаряващо своите овации на суетните грандомани по сцените. Говоря за огромната тълпа от кухи тела, която след време ще ме проследи с изродената си душевност до летището, за да ми се изплези цинично, вперило ледената си ирония в илюминатора на отлитащия сребрист апарат, безсилно да спре отдалечаването ми от сивото нейно съществуване.
Само ако знаете как силно исках да е сигурно, че никога повече няма да ги видя тези, които, вместо да вървят напред към своя духовен подем, се втурваха да тичат назад, ръмжейки от удоволствие, че се сливат с животинската си първичност . Отсега ми е ясно, че бъдещето ще ми дава информация, за да съм наясно във всеки един момент, как въпросното безочливо множество си е останало в замръзналата поза на обесен.
Не си мислете, че, подвластна на тоталното си разочарование от духовната деградация на поколението, затънало в блатото на своя материалиализъм, би ми дошло на ум да се разчувствам сега, след толкова години. Нищо, че съм застанала пред надгробния камък на провала му. Нищо, че мислено съчинявам епитафия с оправдателни думи и тъжни изводи за нерадостния му край. Не бих могла да пророня и една сълзица за стадо деградирали човешки мутанти , омаскарили до неузнаваемост своя човешки облик, който генетично им бе подарен в зората на тяхното съществуване. Днес погледът ми е обърнат към новите хора - тези, които няма да повторят грешките на всички предходни цивилизации, станали жертва на своята разгулна вакханалия и извратени желания.
В началото на моя нов жизнен път, тогава, когато се наложи да се заселя на Земята в човешко тяло, бях още твърде малка, за да мога да си дам сметка, че съм се озовала в един съвършено нов за възприятията ми свят. Видях се заобиколена не само от лепкавата зараза на злото. Наоколо бе и онази душевна притегателна сила, която силно ме впечатли - излъчващата противоречиви чувства творческа красота - източник на подсъзнателни послания. Убедена съм, че в началото, правейки първите си стъпки към околната пъстрота и тайнственост, в очите на околните съм изглеждала смешна със своята ококорена физиономия и с постоянните си възклицания, невярваща, че прекрасните творби на човешкия гений наоколо, могат да бъдат реалност. Тогава бях искрено вярваща в силата на красотата хлапачка, омаяна от вълшебните вибрации на изкуството - същото онова изкуство, което има за задача, да поеме кармичните тежести на затъналия в цинизмите на материалното си съществуване земен свят.
Само ако знаете как силно исках да е сигурно, че никога повече няма да ги видя тези, които, вместо да вървят напред към своя духовен подем, се втурваха да тичат назад, ръмжейки от удоволствие, че се сливат с животинската си първичност . Отсега ми е ясно, че бъдещето ще ми дава информация, за да съм наясно във всеки един момент, как въпросното безочливо множество си е останало в замръзналата поза на обесен.
Не си мислете, че, подвластна на тоталното си разочарование от духовната деградация на поколението, затънало в блатото на своя материалиализъм, би ми дошло на ум да се разчувствам сега, след толкова години. Нищо, че съм застанала пред надгробния камък на провала му. Нищо, че мислено съчинявам епитафия с оправдателни думи и тъжни изводи за нерадостния му край. Не бих могла да пророня и една сълзица за стадо деградирали човешки мутанти , омаскарили до неузнаваемост своя човешки облик, който генетично им бе подарен в зората на тяхното съществуване. Днес погледът ми е обърнат към новите хора - тези, които няма да повторят грешките на всички предходни цивилизации, станали жертва на своята разгулна вакханалия и извратени желания.
В началото на моя нов жизнен път, тогава, когато се наложи да се заселя на Земята в човешко тяло, бях още твърде малка, за да мога да си дам сметка, че съм се озовала в един съвършено нов за възприятията ми свят. Видях се заобиколена не само от лепкавата зараза на злото. Наоколо бе и онази душевна притегателна сила, която силно ме впечатли - излъчващата противоречиви чувства творческа красота - източник на подсъзнателни послания. Убедена съм, че в началото, правейки първите си стъпки към околната пъстрота и тайнственост, в очите на околните съм изглеждала смешна със своята ококорена физиономия и с постоянните си възклицания, невярваща, че прекрасните творби на човешкия гений наоколо, могат да бъдат реалност. Тогава бях искрено вярваща в силата на красотата хлапачка, омаяна от вълшебните вибрации на изкуството - същото онова изкуство, което има за задача, да поеме кармичните тежести на затъналия в цинизмите на материалното си съществуване земен свят.
Бях доверчиво дете, пожелало да опознае всичко тук, за да се ориентира в живота и след това да тръгне с уверени стъпки към изпълнението на своята мисия. Ето така, повярвала в невидимия необят, който някак си успявах да видя, започнах да се приближавам към миражното бъдеще. Сомнамбулно протягах ръце и вървях към неизвестността. Черпех сили и увереност от творческата си всеотдайност, а също и от необяснимата си любов към истината, към себеизвайването и към хармонията, на които се бях посветила.
Но, съгласете се, че тогава все още не съм била в състояние да получа вярна представа за това, какво осмисля живота на моите съвременници. Защото просто живеех като под хипноза - не допусках до съзнанието си грозотата, заляла околното жизнено пространство. Исках да виждам само красивото, разположено тук-там на отделни острови сред океан от антидобродетелни прояви. Страхувах се, че вълшебните багри, с които ме сюрпризираше животът и които често ме довеждаха до състояние на творчески делириум, могат всеки миг да изчезнат. Страхувах се да не се озова, опразнена от възвишени емоции, сред сивата невзрачност на действителността. Отдавна бях забелязала острите ѝ зъби и нокти, за които се пише и в пресата, и в книгите - давах си сметка, колко опасни могат да бъдат те за такива доверчиви създания като мен.
Такава бях в началото, по времето на най-важната своя реинкарнация. Тя трябваше да разгърне житейските ми преживявания и контакти така, че да реализирам задачите си, залегнали в подсъзнателната ми памет. За тази цел беше предвидено мое рожденно място да стане едно от най-впечатляващите кътчета на тази планета, намиращо се в Северна Америка - град МИЛИСБЪРГ. Това земно кътче наистина имаше необикновено излъчване и специфичен чар. На едно място се бяха струпали романтичната унесеност на река Могърс, пресичаща го по дължина и трите езера, мечтателно съзерцаващи малките къщички по околните хълмове. Заради своята рядко красива природа, излъчваща вроден магнетизъм, Милисбърг бе посещаван от много поколения туристи. Точно там - насред първите си силни контакти с красивите околности на моя роден град, оставих не само възторга на своето детство, но и по-късните си малки, а днес вече мога да кажа и смешни момичешки копнежи. Казвам смешни, защото желанията ми бяха неосъществими - исках постъпателно да влизам в пряк контакт с цялото планетарно изкуство. Говоря за периода на началното си съзряване, когато притежававах недоразвити още таланти, но, поради стремежа си към съвършената красота, просто полудявах от желание, да се докосна до наследството на големите гении, живяли през Ренесанса, а и след това. Всяка нощ сънувах, как попадам в царството на абсолютната хармония, която е втъкана в грандиозни живописни композиции, скулптурни ваяния, архитектурни колоси и виртуозни музикални прозрения. Копнеех да ме омае магията на писателския триумф, разположил своите томове с описани човешки съдби по рафтовете на световно известни библиотеки. Дълбоко в часовете на нощта, когато всичкият шум на живота се беше превърнал в спяща тишина, не спирах да си представям, как неочаквано съм се телепортирала сред катедралното величие на Лондон, а после, следвайки лабиринтите на своето пробуждащо се подсъзнание, как прекрачвам прага на древна Химерия /1/, Ливърпул или Млада Гвинея. Виждах се огряна от пурпурната страст на Милизия/2/. И, привлечена от загадъчността на Понтиевата Лозана/3/, интуитивно се стремях към блесналия творчески свят на цяла Атланта.
Но, съгласете се, че тогава все още не съм била в състояние да получа вярна представа за това, какво осмисля живота на моите съвременници. Защото просто живеех като под хипноза - не допусках до съзнанието си грозотата, заляла околното жизнено пространство. Исках да виждам само красивото, разположено тук-там на отделни острови сред океан от антидобродетелни прояви. Страхувах се, че вълшебните багри, с които ме сюрпризираше животът и които често ме довеждаха до състояние на творчески делириум, могат всеки миг да изчезнат. Страхувах се да не се озова, опразнена от възвишени емоции, сред сивата невзрачност на действителността. Отдавна бях забелязала острите ѝ зъби и нокти, за които се пише и в пресата, и в книгите - давах си сметка, колко опасни могат да бъдат те за такива доверчиви създания като мен.
Такава бях в началото, по времето на най-важната своя реинкарнация. Тя трябваше да разгърне житейските ми преживявания и контакти така, че да реализирам задачите си, залегнали в подсъзнателната ми памет. За тази цел беше предвидено мое рожденно място да стане едно от най-впечатляващите кътчета на тази планета, намиращо се в Северна Америка - град МИЛИСБЪРГ. Това земно кътче наистина имаше необикновено излъчване и специфичен чар. На едно място се бяха струпали романтичната унесеност на река Могърс, пресичаща го по дължина и трите езера, мечтателно съзерцаващи малките къщички по околните хълмове. Заради своята рядко красива природа, излъчваща вроден магнетизъм, Милисбърг бе посещаван от много поколения туристи. Точно там - насред първите си силни контакти с красивите околности на моя роден град, оставих не само възторга на своето детство, но и по-късните си малки, а днес вече мога да кажа и смешни момичешки копнежи. Казвам смешни, защото желанията ми бяха неосъществими - исках постъпателно да влизам в пряк контакт с цялото планетарно изкуство. Говоря за периода на началното си съзряване, когато притежававах недоразвити още таланти, но, поради стремежа си към съвършената красота, просто полудявах от желание, да се докосна до наследството на големите гении, живяли през Ренесанса, а и след това. Всяка нощ сънувах, как попадам в царството на абсолютната хармония, която е втъкана в грандиозни живописни композиции, скулптурни ваяния, архитектурни колоси и виртуозни музикални прозрения. Копнеех да ме омае магията на писателския триумф, разположил своите томове с описани човешки съдби по рафтовете на световно известни библиотеки. Дълбоко в часовете на нощта, когато всичкият шум на живота се беше превърнал в спяща тишина, не спирах да си представям, как неочаквано съм се телепортирала сред катедралното величие на Лондон, а после, следвайки лабиринтите на своето пробуждащо се подсъзнание, как прекрачвам прага на древна Химерия /1/, Ливърпул или Млада Гвинея. Виждах се огряна от пурпурната страст на Милизия/2/. И, привлечена от загадъчността на Понтиевата Лозана/3/, интуитивно се стремях към блесналия творчески свят на цяла Атланта.
Нещо водеше мисловните ми стъпки към царствения град на Цезар, изваян от катедрали, скулптури и стенописно съвършенство, към престолната обител на католицизма - Рим. Прекрачвах прага на Холандия, за да се насладя на нейните гоблени от живи цветя, сякаш благословени от царица Семирамида, за която се твърди,че е майка на прочутите висящи градини във Вавилон. Копнеех час по-скоро да се слея със сиянията на Стария свят, дошли от творческата мощ на Микеланджело и Пинкас/4/, на Мигел де Сервантес Сааведра, на космическия Да Винчи, на Сара Бернар и Москини/5/. Но това, което мимоходом споменавам е нищо, в сравнение с океана от творчески прозрения и реализации, облял душите на зажаднелите за небесна красота.
Тук споменавам само едно грахово зрънце от огромния списък, овековечил имената на най-възвишените творци, щедро подарили светлината си на планетата. Имена, недокоснати от плесента на забравата и от гаврите на изкривените човешки критерии. Имена, съхранили се чисти и девствени в своята неподкупна искреност. Защото, кажете ми, има ли нещо по-трайно и ценно от ИСКРЕНОСТТА? Ние я откриваме не само в децата, но и в творческия гений, изгарян от висшия огън на съзиданието, чиято роля е да топли изложените на студ души и да пробужда в тях също такова горене. Точно на това място от моя разказ, ми се ще да ви попитам - а знаете ли нещо по-възвишено от ИСТИНАТА, закодирана и в творчеството, и в във всяка фибра на борещия се за оцеляване живот?Дали въобще сме се замисляли някога, забързани в ежедневния си маршрут между насъщния и отходните места, колко малък е нашият кръгозор и колко всеобхватна е същата онази истина, родила гигантски галактики и звезди, пределно искрена в своето реално съществуване?
-------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЛЕЖКИ
1. Химерия - град в Месопотамия, наричан от жителите на планетата Меркуриева сянка
-------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЛЕЖКИ
1. Химерия - град в Месопотамия, наричан от жителите на планетата Меркуриева сянка
/това не е истинското ѝ име/ Нимаями, известен с прекрасните си дворци и бляскав разкош.
2. Милизия - през 1-ви век сл.Хр. с това име е била наричана Италия. "Милизия" означава "пиратска къща". Идва от факта, че крайбрежните ѝ пристани са приютявали пирати от цял свят. Но 19-ти век слага край на тяхното сборище, след появата на Закона за унищожаване на пиратството, гласуван от британското лордство. Този закон даде право за обезглавяване на доказаните пирати.
3. Лозана - градът, в който монахът Понтий написа първия екземпляр на Библията, под инирмена /подсъзнателна/ диктовка, чрез която ръката автоматично пише информацията, предварително запечатана в подсъзнанието /впрочем то има и други имена: инирма, интуиция, светлина/. Днешният вариант на Святата книга твърде кардинално се различава от своя първообраз, поради наличието на доста безцеремонни редакции, манипулиращи съзнанието на читателите през вековете.
4. Пинкас - испанец, автор на скулптурата "Зимни радости", живял през Средновековието. Тази изключителна творба, впечатляваща с гигантските размери на своята композиция и с божественото си лечебно излъчване, много отдавна не съществува. Подобно на жертвите от Помпеево време, , тя е погребана от мощен земен катаклизъм.
5. Москѝни - велик италиански тенор от 18-ти век, който през 15-ти век - в един от миналите си животи, е бил странстващ трубадур в трупата на пътуващ театър.
------------------------------------------------------------------------
следва на стр.164
-----------------------
2. Милизия - през 1-ви век сл.Хр. с това име е била наричана Италия. "Милизия" означава "пиратска къща". Идва от факта, че крайбрежните ѝ пристани са приютявали пирати от цял свят. Но 19-ти век слага край на тяхното сборище, след появата на Закона за унищожаване на пиратството, гласуван от британското лордство. Този закон даде право за обезглавяване на доказаните пирати.
3. Лозана - градът, в който монахът Понтий написа първия екземпляр на Библията, под инирмена /подсъзнателна/ диктовка, чрез която ръката автоматично пише информацията, предварително запечатана в подсъзнанието /впрочем то има и други имена: инирма, интуиция, светлина/. Днешният вариант на Святата книга твърде кардинално се различава от своя първообраз, поради наличието на доста безцеремонни редакции, манипулиращи съзнанието на читателите през вековете.
4. Пинкас - испанец, автор на скулптурата "Зимни радости", живял през Средновековието. Тази изключителна творба, впечатляваща с гигантските размери на своята композиция и с божественото си лечебно излъчване, много отдавна не съществува. Подобно на жертвите от Помпеево време, , тя е погребана от мощен земен катаклизъм.
5. Москѝни - велик италиански тенор от 18-ти век, който през 15-ти век - в един от миналите си животи, е бил странстващ трубадур в трупата на пътуващ театър.
------------------------------------------------------------------------
следва на стр.164
-----------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар