макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име.
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е! Разбра ли?
Изтрий сълзите. Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш Кръст - и обруган, и хрùсим!
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во вèка!
Излез от своята сумрачна стая.
Затуй, че ти си мъченица, нека
да те възлюби Бога на Синая!
8.03.1993, 10 ч.37 мин.
------
1."Нероденият син" представлява божественият дух-творец в душите ни,
който непрекъснато расте и зрее, очаквайки времето, когато ще се появи на бял свят
и ще огрее света със силата на любовта си.
А светлината в нас, това е Божията майка...
Синовете ни ИСТИНСКИ се раждат след години, когато достигнат до своето високо духовно ниво, помъдряват и проглеждат за големите истини в живота. Но макар още "неродени", те изпращат своите телепатични внушения до подсъзнанието ни и ни вливат сили в трудни моменти.
-----------
2.В планината Синай Бог,преобразен като огън, се среща с Мойсей,
и му дава Десетте божи ПОВЕЛИ /заповеди.не е точния превод/.
Мойсей ги записва върху плочки от камък
с пръста си, който небесната сила превърнала
в огнен пръст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар